Недей да редиш думи закъснели,
на място те не падат
и с времето са страшно умалели!
Душата беше гладна,
жадуваше някога за тях,
ала в плен на мълчание попадна
и думите превърнаха се в прах.
Късно е вече за речи,
няма думи за закъсняла любов.
Щом позволил си нещо да пречи,
не си бил..., не и за мене готов.
Недей. Защо е нужно всичко сега?
Любовта и без думи живей,
ала тогава й трябва ръка.
© Галина Кръстева Все права защищены