Стари спомени избледнели преследваш назад по пътища изгубени, незабравими дни отминали да върнеш с надежда тайна във водовъртежа на страстта пак да се погубим. На далечния наш бряг студен полъх те посреща, хлад и потъпкано доверие чете се в очите мои. "Тя" е сега до рамото твое, така тогава ти реши. "Тя" нишката на доверието скъса, прегръщаш вече нейните коси. Изстинаха копнежа и страстта погуби любовта да сгрееш не би могъл душата моя, попита от сълзи. С нея се веселеше, страдание мен топеше, в камък се превърнах, огрян от много топли лъчи, но и един лъч не ще стопли камъка студен. Живот-театър с маска на лицето, задушаваща мъка се крие, неспиращи сълзи лицето обливат. Не бих ти простила, във времето назад не се връщам, да страдам по-добре сега да излекувам раната с гордо вдигната глава, път нов да поема аз сега. Прошка на предателството, мъка многократна. Затова върви с нея или с друга някоя щастие ти желая и всички сбъднати мечти.
Мими, когато доверието отвори врата и си тръгне, тръгва си завинаги и наранената душа. Лепенето е излишно. Много силно изживяни думи с много чувство си ни предоставила. Браво за куража.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.