Разтвори широко прозорците за моята усмивка.
Вратите към твоето сърце не заключвай за мен.
Когато стигна до себе си, Момиче, при теб, пред твоят праг ще спра за почивка.
И близо е утрото, с което ще започне новият ден.
Уморени са краката ми от скитане... но трябва още да вървя!
Аз търся извора на миналите си грешки, пътят е предначертан.
..........................................................................................................................
Но защо, когато съм с теб, понякога се чувствам сам?