Пами (Памела)
111 21
29 сент. 2007 г., 13:05

късно признание 

  Поэзия
693 0 4
Какво да направя,че да ме погледнеш със други очи,
така, както аз в момента те виждам?
От крадена обич, повярвай, боли,
тя, любовта, при мен все не идва...
Харесвам те много - не знаеш това
и даже обичам те някак си силно,
но ти все нехаеш, ти нямаш вина,
какво да направя, та мен да погледнеш?
Човек съм, за Бога, и имам сърце,
не мога, повярвай, без теб да живея,
а тази любов - тя ми даде криле,
изгубя ли теб, ще загубя и нея.
Сърцето си тъжно за мен отвори,
протягам ръце - приеми ги отсреща,
от многото обич - тъпо боли,
душата ми стене, мъка усеща.
Който обич дарява - е много богат,
който чака да вземе - е беден,
глътка любов е за целият свят,
моята обич за теб е...

22.08.2007 г.

© Памела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това което ,ти дарява мигът -понякога и цял един живот не може да ти поднесе!Търси ,усещай и такта не губи! Късмет.....))
  • Прекрасен стих Пами!
    Благословен е даващият любов!
    Велико нещо е обичането и ти
    си го разбрала! С обич.
  • Много ми хареса: "Който обич дарява - е много богат,
    който чака да вземе - е беден,
    глътка любов е за целият свят,
    моята обич за теб е" -6 6 6 6 6
  • Трогателен е стиха ти!БРАВО!!!
Предложения
: ??:??