Ако се опитам да те затворя в стихотворение,
няма ли да отвориш всички гласни,
да си наместиш каскета,
да поздравиш с:
„Бонджорно, принчипесса!“
и после да скочиш на прашния път
и да се загубиш в залеза?
Няма ли?
Няма.
Стихотворението ще прилича на песен.
Ще повдигнеш воала на последната нота,
ще съобщиш, че La vita è bella! ...