4 апр. 2006 г., 13:54

Лабиринт 

  Поэзия
588 0 2
Л а б и р и н т

Мислите отправени
един към друг...

Звъним си!

Защо?

Отдавна, като паяжинна нишка,
се скъса всичко...
по между ни....
Нищичко не съхранихме,
като базрасъдни
захвърлихме ...
красивите стари времена,
когато ти не беше сам,
нито аз сама...
Колко лесно обрули вятъра,
великолетните ни мигове,
колко лесно губим приятели,
а са ни нужни цял живот.
И в кръговрата страховит
вмъкваме сърцата си
и цял живот се лутаме
в лабиринта сив...


© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила Наде не се и съмнявам че Логична ти е писала 6.То за това може би оценката ти беше 3,33 преди моята намеса!тцтццтцтцт лицемерие....
  • Хареса ми!Изненадваш ме приятно.6 от мен.
Предложения
: ??:??