17 мар. 2008 г., 22:11
Лавина
Като отприщена от вик лавина,
скована от вековни ледове,
освободена мигом от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини и горди върхове -
в очакване край огън да се сгрея.
Тъй дълго бях пътувала към тебе -
през времето, през хорските плесници,
през вярата, прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост.
"Добре дошла!"- ти силно ме прегърна.
Не питаш откъде са тези рани,
със устни излекува ги без помен.
"Добре дошъл!"- усмихнато отвърнах
и всичко изличи се в паметта ми,
пометено от нежността огромна.
Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност.
Недей погубва вятъра развързан.
Поспри до мен и нежно приюти ме.
И с дъх изпий целувката ми снежна!
скована от вековни ледове,
освободена мигом от повея,
се спуснах през трънаци и долини,
през планини и горди върхове -
в очакване край огън да се сгрея.
Тъй дълго бях пътувала към тебе -
през времето, през хорските плесници,
през вярата, прекършена със удар,
че щом пристигнах, две ръце протегнах
и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост.
"Добре дошла!"- ти силно ме прегърна.
Не питаш откъде са тези рани,
със устни излекува ги без помен.
"Добре дошъл!"- усмихнато отвърнах
и всичко изличи се в паметта ми,
пометено от нежността огромна.
Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност.
Недей погубва вятъра развързан.
Поспри до мен и нежно приюти ме.
И с дъх изпий целувката ми снежна!
© Бианка Габровска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Привет! Това стихотворение го четях като свое. Преди
А сега е друго - едно фантастично прозрение за женското начало! -
Бисерен стих...!
Стопли ме...с обич, Бианка. -
"...и поглед устремих към две зеници,
в очакване, граничещо със лудост."
Дименсия за надежда ...
По-красиво не би могло !
Прегръдки, Бианка !!! -
Не си отивай! Толкова те търсих!
Изминаха космически години
в пътуване към мъжката ти нежност...
Винаги се разтопявам, когато - четейки нечия творба - ме залее усещането за взаимност, за пълноценно вътрешно щастие. Твоят вик-молба е получил своя дългоочакван, жадуван Отговор... Благодаря за радостта, която ми доставяш, Лавинна приятелко! -
Ти си истинска лавина!
Поздрави за чудесния стих, Бианка! -
Много,много ми харесва!!!
-
Хареса ми!Май не е разбрано от прочелите го..
-
Великолепен стих!Поздрав,Бианка!
-
Онемях - толкова много ми хареса!!!
/ще си го "крадна", може ли?
/ -
Прекрасно е!Много ми хареса!поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
