Лавина

27 сент. 2012 г., 11:00

Поэзия

454 0 3

ЛАВИНА

Горе свети небето прозрачно и чисто

като тъмна учудена детска зеница,

сякаш странно дърво

със звезди вместо листи,

сред които са кацнали облаци-птици.

А над мене вали.

Сред потоп невъзможен,

пожълтяла и суха, потъва земята

и пращи под краката ми мъртвата кожа

или люспи,

които полето намята.

По плещите се сипе шумяща лавина

от листа – керемидени, жълто-червени...

През потопа от есен не мога да мина

и потъвам в златистата смърт до колене.

Вънка вятърът облаци листи подмята

и затрупва пътеки, дворове, полето...

... и земята се дави сред мъртвото злато

и сред мрака ръждиви отблясъци светят.

Този вятър в небето над Ветрен се рови,

свири нещо на опната в тъмното струна,

нищи сивите облаци, пали огньове

и пасе до зори на звездите табуна.

А нощта е прозрачна,

прохладна и чиста

като детска зеница след плач мимолетен.

Смита вятър нахален звезди вместо листи

и проблясва луна-обеца на небето.