Леден труп

21 мар. 2007 г., 14:22

Поэзия

1103 0 5

Колко много вледенени трупове.

Блясъка на изморения кристал.

Накъде отиват те?

Кой ги е разбрал?

Кой във тях смисъла на невъзможното е спрял?

Колко много парещи звезди.

Вечността е черният им свят.

Накъде отиваш ти?

Накъде е твоят път?

Откъде изригва ненаситния им звезден цвят?

Колко много бели върхове.

Мъдростта е скрита под праха.

За какво живеят те?

За кого стоят?

Лесно ли издържат търсещите върху гордата си гръд?

Колко много плачещи очи.

Стенания и страх във черен облак.

Не ги мъчи!

От все сърце те моля!!!

А ако някой ден от самота заплачеш,

ти не се сърди на Бога.

Колко много бягащи илюзии.

Надежди и терзания във смачкана душа.

Разбра ли от какво боли?

Какво е грях?

Какво очакваше от нежното крило на вечерта?

Колко малко трябва на човека?..

Една засъхнала сълза.

Една пътека,

осветена от умираща звезда.

Един докоснат връх…

Една заситена илюзия…

Една гореща и тръпнеща ръка!..

А вечността? Вечността

си знае своето:

прегръща те и те превръща

в леден труп…