Имаше ти всичко на земята,
богатство, власт и дъщеря,
но ледена ти бе душата
и не дари детето си с ласки и топлина.

Навън ти търсеше щастие голямо,
в семеиството не се прибра,
свободата ти бе тъи голяма,
а после тръгна си и махна с ръка.

Защо направи ти така?
Да страда моята душа.
Другата бе по важна за тебе на света,
от твоята първородна дъщеря.

Обиди ме и нанесе болка непосилна
на моята изтрадала душа,
щом за тебе бях вече чужда
какво ли да чакам от хората сега.

Тежко детство знам си имал,
и ледено е вече твоето сърце,
но компромис трябваше да сториш
за да живея по-добре.

Нарани ти своето семеиство,
загуби вече вкъщи любовта,
приятелство искаше да имаш,
но аз нямам нужда от това.

Ще доиде ден и аз го зная
да ме молиш за помощ когато си в беда,
но тогава скъпи татко
ще бъде ледена и моята душа.

                                            На баща ми