Студено е, мрак се спуска.
Поглед, извъртащ от теб очи.
Любовта, сърцето ти напуска.
Студени са, всички твои дни.
Поглед, млат, небрежен,
от мене взе частица.
Замръзна, пейзажът нежен,
защото си, Ледена кралица.
По устните ти, от усмивка,
Няма и следа.
Обви ме в ледена обвивка,
оставиме, там, на леда.
"Тя не може да обича."
"Не познава любовта."
От сърцето и, лед се стича,
с неземна красота
От мене взе частица.. ти...
Ледена кралица...
© Никалас Борисов Все права защищены