ЛЕДЕНА УСМИВКА
Изпрати ми твоята усмивка през снега.
Не искам друга придобивка - за да не замръзна в леда.
Въображението ми рисува огромна ледена пустиня,
В която сме само аз и ти - моята богиня.
Край нас се гонят силни ветрове,
Безкрайната белота ни пренася в други светове.
Снежинките покриват бързо нашите следи.
Потръпваме от студ, сякаш сме били тук и преди.
И носени от порива, загубваме и време, и вселена.
Любовта ни в много години е калена.
И макар че снегът е направил косите ни напълно бели,
Вървим уверено напред – ръце с тебе сплели.
© Евгени Генчев Все права защищены