Има приказка една

от много стари времена,

как на българския бряг

дохожда конница със силен бяг.

Водил я добър и смел юнак,

белязан бил от бог със знак,

името му било Аспарух,

бил той с много силен дух.

Гледали на него като Бог,

верни му били до гроб,

забил той българското знаме

и казал: - Тука ще остане.

Тука ще е нашата държава,

ще живее в нея, който заслужава,

тука ще се раждаме, множиме,

ще носим българското име.

Тоз красив и чуден край

ние ще превърнем в рай,

ще сме силен и добър народ

и ще пазим българския род.

И вече много векове,

преминали през трудност, боеве,

не сме забравили ний своите герои

и тачиме ги като близки свои.

Българийо, историята ти пази,

заветите на хан Кубрат помни,

бъди ти силна и обединена,

за да не бъдеш победена!