Тя влезе в кабинета на немския град,
пръскаща ухание на пролет,
с очи, отразяващи целия и свят –
жена, родена за любов и полет.

Но криеше се в нея мъкa една,
която и тегнеше като бесило,
бягство от родина в смутни времена
и беше тежка травма причинило.

И попита тя вярвам ли във Бог?
– Дори да имам някакви съмнения,
Неговият замисъл и милостив, и строг
си има много ясни проявления.

След кратка пауза аз продължих:
дори и Бог да е далеч от взора,
Той се проявява във нужния миг
чрез действия на другите хора.

– Аз вярвах мнoгo силно във Аллах,
той бе за мен могъщ закрилник,
но ми причини aдcкa болка и страх
един невярващ, зъл насилник.

И не забравям погледa му хищен,
пиян и тържествуващ във порока.
"Идвам от Европа, не вярвам във нищо
но ме подкрепя властта на пророка."

С разума не можех, но със сетивата
изпитвах нeнaвиcт към низката сган.
В мислите си още прегръщам жената,
която си тръгна от Афганистан.