valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
5 февр. 2008 г., 11:51

Легенда за женската любов 

  Поэзия » Любовная
977 0 8
С очите я изпиваше до дъно,
разкъсваше и дрехите дори...
Искаше да я превърне в чудо,
в което доживотно да гори.

Неземно бе девойката красива.
Той беше снажен, същи Аполон.
От погледа му тя не бе щастлива.
В очите не откриваше подслон.

Веднъж един пелтек я заговори.
Едва разбра какво и каза той.
Дочутото, почти не я събори
и рече си: "Пелтекът ще е мой!"

Слуха и бе погален с чудни думи,
каквито Аполон не бе редил.
В сърцето и, словата си - куршуми,
беднякът много точно бе забил...

От погледи жените не разбират.
Те могат да обичат със слуха.
В казаните думички се взират,
искат да дочуят любовта.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих, но позволи ми да не се съглася с теб. Ако беше жена, щеше да знаеш, че понякога и един жест, поглед или усмивка говорят много повече от думите. Аз не вярвам на думи, а на погледи - те не лъжат никога!!!
  • Ех, Вальо, как само владееш думите! Прекрасна легенда си сътворил - толкова истинска! Поздравявам те!
  • Великолепен стих!!!Поздрави,Валентин!
  • Еееееееееее,браво
  • Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Е, не че ще имаме нещо против комбинацията - изглежда като Аполон и говори възвишено за любовта, но де тоя късмет
    Поздрав за стиха
  • Невероятно добре познаваш женската психика! Поздрави за чудесния стих!
  • И пак и пак си възхита!Ти познавателю на женската душа!Прегръщам те с усмивка!
Предложения
: ??:??