tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21353
5 авг. 2020 г., 11:58

Легенда за нос Емине 

  Поэзия » Оды и поэмы
1827 3 8

 

На изток до морето в чудно място,
където свършва  Стара планина,
нос Емине е вирнал напористо
над водна шир скалиста си снага.
В основата му ръбове опасни
заплаха са за всеки морски съд,
нахлуят ли стихиите  ужасни,
вълни огромни във скали реват.
Утихнат ли обаче ветровете,
върхът светлее от лъчи облян
и пръска взор напет навред, където
небе и хоризонт се сливат с блян.

Там в минало и в бъдеще са скрити
светилища тракийски и царе,
що Омир в „ Илиада“ даровито
описал е за бъдни векове.
Истории нашепва ни Емона,
за крепости оставили следа,
за църква с името „Свети Никола”

закрилник на рибарите в беда.


Но само фарът със око всегледно
разказва ни легендата една, 
как стар моряк, що пазел го заветно,
живеел там с едничка дъщеря.

Красива тя била и много смела,
суровият живот я сам калил,
от бури страховити сила взела,
от морската безрежност нрава мил.
В съдбовен ден, когато лятна буря
разбивала вълните в звезден прах,
видяла тя до кораб стар, притурен
тялото на корабукрушенец млад.
Безпаметно се гмурнала в морето,
спасила момъка от явна смърт,
в ответност той дарил й уж сърцето си
и клетва да се върне някой път.


Но както често става... я забравил,
обета си захвърлил на брега,
а влюбено момичето стояло
всеки ден там горе, на носа.
Накрая мъката я съкрушила,
отчаяна, със кървави сълзи,
в морето да се хвърли тя решила,
моминската си чест за да спаси.

 

И днес при изгрев слънцето обагря
под Емине водата в ален цвят,
напомняйки за чистата и свята,
изгубена любов в лъжовен свят.

 

05.08.2020 г.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??