15 янв. 2010 г., 15:14
(посветено)
Леглото ти е мръсно от въздишки,
самотни като просяка пред ЦУМ.
Премяташ стари пожълтели книжки,
а краят на нощта белее вън...
Леглото ти е мръсно и се влачат
из него стари сънища, мечти
и счупени прегръдки жално плачат,
а всеки миг безпомощно мълчи...
Леглото ти е смъртно двойно ложе
и в него се въргаля самота...
Студено-мека бледата ти кожа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация