26 апр. 2007 г., 10:02

Лежерно 

  Поэзия
2645 0 3
 

Лежерно...                  

Малките душички сбъркани

огря ги лъч, огледа се - запита:

Защо ли всички тук са къркани

без радост, без купон? И скрити

са сами от себе си и другите,

вързали на възел  чувствата.

Страхливи да открият себе си

и мигове на щастие да изживеят,

подтиснали стремежа си да влеят

и  собствени усилия във пътя си.


О, нищо чудно - отговор се чу -

Свободни сме си ние

                               и добре живеем.

Волни сме за нищо да не мислим

                                        и не смеем

привилегия такава да изгубим.

Нека друг се притеснява за живота ни,

за смисъла, целта и вота ни.

Нека мисли, чуди се, изгаря

във съмнения, вълнения и страсти.

Нека той се бори да събаря

всичките стени опасни.


Ние тука ще си къркаме лежерно...

Най-малкото, защото е модерно...       


2007г.                            

© Момчил Даскалов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най-много ме е срам от сраха,че понякога ни е страх да бъдем себе си!
    И от "малките душички сбъркани",които се смеят угодно за да са добре!
  • Не ги осъждам непременно, те си казват своята позиция в този живот.(Само , мисля си, нямат право да се жалват).Всеки има право да избира дали да троши стените с глава или да си кърка спокойничко настрана. Мене също,често ми се случва второто
    Благодаря ти за мнението и оценката...
  • И "малките душички сбъркани",носят смисълът на своя живот,дори и другите да не го разбират.
    Но стихът ти ми хареса!
    Браво!
Предложения
: ??:??