Седеше на двора със кърпа в ръка
момиченце малко, пропито с тъга.
То молеше Бога за малко любов,
а Той отговори: - Винаги готов!
- Обичай, момиче, без страх, без сълзи
обичай и знай, любовта ще прости
на теб дързостта да издигаш стени,
на него - всегда да мълчи!
И мина се време, ден или два,
в момичето малко веч липсва тъга,
то пишеше нещо с усмивка една
и вярваше вече в любовта. ...