7 июл. 2010 г., 10:06

Лек 

  Поэзия
588 0 0

Какво ще направя като сълзите си лея?
Тук свършва моята епопея и бърновите ще слея,
от агресия ще прелея, а скапанякът започна да стреля.
Страдание, безотговорност, прошка?
Къде ми отиде онази ценна обложка?
Намерих я! Тази вечер зачерних я!

Житото посях, вече пораснах и нищо не разбрах.
Всичко пред очите ми е в прах и обзе ме страх.
Все пак това е животът и нямам грях,
къде се намирам , какво е това, дали не умрях?
Умрял, закърнял, спрял?
Може би, но все пак нищо не съм дал.

Поплачи ми на рамото, приятел.
- Не съм ти приятел, аз съм предател, надзирател.
Освободи ме, другар.
- Не съм ти никакъв другар, аз съм гробар и ти нося този дар.
О, да... Намерих езика си стар и се чувствам като човешка твар.
Евала...

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??