Лека нощ ми каза ти,
а сърцето ме боли.
Ще се пръсне то от мъка
тъй във нашата разлъка.
Що светът е тъй устроен,
че е толкоз разнобоен ?
Аз съм тук, а ти си там.
Ще препусна със конете,
ще препусна с ветровете
и при теб ще прелетя.
Да целуна твоите устни,
твоите очи изкусни.
Да целуна ти ръцете.
Твоето сърце ще свети.
© Симеон Пенчев Все права защищены
Понякога в страданието се раждат такива асоциации,
но живота ни предлага , какво ли не ?
Важното е да има надежда !
Благодаря ти !