26 июн. 2011 г., 15:16
Лековато
осъмва в летаргичен ден
ритъмът на необятието
леден
се процежда през мечтата
от последния си взрив
и се влива
нетактично
в облаци от лековати спомени
и лековити истини
да задържи предсмъртния си порив
ритъмът не може
като в дълго лято
недочакало последната скала
да види
закъснял как идва приливът
и тишината как изцяло
придобива смисъл
няма струни
но и няма рани
в подножието на болката
са само белези
от тишини
ритмично
вятърът говори
за сътворената печал
преди дъжда
© Геновева Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!
-
"в подножието на болката
са само белези
от тишини
ритмично
вятърът говори
за сътворената печал
преди дъжда"
Страхотно казано!!!
Усеща се дори физически...
Браво!!! -
"закъснял как идва приливът
и тишината как изцяло
придобива смисъл"
Поздрав, след дългото мълчание, Гевс!
-
... закъснял прилив за закъснял скитник... или одъждена печал...?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Истинската поезия трудно се "коментира"...тя се усеща...
Поздрави,G.