Каквито са очите ти,
такова е небето ми,
каквито са ти устните,
такъв ми е дъхът.
И този сплит в гърдите ми
е слънчево усещане,
че всички земни лудости
на нас ни предстоят.
Каквито са ръцете ти,
такива са косите ми,
каквато ти усмивката,
такъв е моят ден.
Въздишки лекотрепетни
вибрират във лъчите ни
и тръгнали за никъде,
не искаме да спрем.
Каквито са словата ти,
такива са мечтите ми,
каквито са ти ласките,
такъв е моят стон.
Любимо мое щастие,
обичай ме, обичам те,
че лесно е в душата си
да бъдем с теб едно.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
Благодаря, Вал!