Понякога се чудя що е да си птичка -
летиш си без пари, билет или без раница.
Политнеш ли високо, виждаш всичко.
И нямаш крайна спирка. Нито граници.
Понякога си мисля колко е прекрасно
простора да разцепваш със крилете си.
И няма начин да ти стане тясно -
съседите ти са тревата и планетите.
И никога не ще да бъда аз самичка,
щом имам слънцето за свой приятел.
Ах, колко много искам да съм птичка,
летяща из земята необятна.
А казват ми, че щастието е летене
и просто трябва с някой да го споделиш.
Готова съм крилете си да взема.
А ти готов ли си със мен да полетиш?
© Теди Все права защищены