4 нояб. 2015 г., 16:45

Летене 

  Поэзия
425 0 5

 

 

Животът тресе ме ...

на батут.

Равновесието?

Забрави го тук.

Всичко е пружини ...

ти си друг ...

Подскочиш живо

и си горе ...

и летиш ...

о, миг волен

за салто мортале ...

и си долу -

май по гръб ...

и трептиш ...

и пак политаш,

но без крилата накъде?

Ясно е, надолу!

И си луд ...

Животът ме тресе,

потрепвам и политвам ...

Нека! Нека да съм птица,

макар и без криле,

докато трептенето

на пружините притихне

и замре ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечни благодарности, Лейди!
  • Цвети, Валери, Мисана, Солвейг, Анастасия, Таничка, благодаря ви, приятели! Потрепнах и политнах от отзивите и оценките ви за този стих! Приемете моите признания и топли пожелания!
  • Браво и от мен!
    Толкова силен стих!
  • Трептенето на тези пружини се контролира от мойрите. Те решават докога може да продължи. Интересен финал на творбата ти, Вальо. Впечатлен съм!
  • Яко е!!!
Предложения
: ??:??