9 сент. 2011 г., 00:10

Лети високо, не чакай на крайпътна жица... 

  Поэзия
748 0 0
Не сънувам, аз съм тъй високо,
виждам се сред облаците бели,
като волна птица скитам без да питам:
Накъде съм с криле разпънати докрай поела?
Накъде безстрашно съм така поела?
Слънце дали ще ме огрее или ще ме завали коварен дъжд?
Със себе си единствено сърцето си съм взела,
което без път оставяла съм неведнъж.
Какво ми друго трябва,
освен по ритъма сърдечен да се водя,
по тупкането... тръпките телесни...
и смело да прелитам тъй ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Паунова Все права защищены

Предложения
: ??:??