Горещи слънчеви лъчи
Ревниво сутрин ме събуждат.
Сред златни залези и две очи
безпаметно аз мога да се губя.
Безкрайно синьо жадно ме поглъща
И сладки са целувките солени.
Към нашто лято сляпо ще се връщам,
там където бях с теб, а ти със мене.
А онази необятна черна шир над нас
безброй звезди е приютила.
С ударите на сърцето за компас
под лятното небе намираме закрила.
И ще помним вечно на шуреца песента
И онази неотъпкана пътека,
по която двама с тебе за ръка
в любов се врекохме и без свидетел.
© Ваня Йорданова Все права защищены