ЛЕТНИ СПОМЕНИ

Напускаш ме, лято, и не мога да спра

твойте бързо тъмнеещи багри.

Вече спокойно не мога да спя

и усещам как мъката пари.

Кога пак ще легна в твойта мека трева

и почувствам вкуса ти на младост?

Ще успея ли пак да те върна в света

на свойта детска, изгубена радост?

Ще замръкна ли пак под кадифено небе

сред светулки, мечти и прохлада

както някога (помниш ли?), някога с теб

чувствах тъй необятна земята?

А хиляди спомени зимата шепне

и е толкова хладен ноември…

Все пак ще запазя частица от тебе,

за да ме топлиш само ти в друго време.

30.09.2000г.

Романтик (Христо Костов)

2006-10-06T19:04:25+03:00

Много хубав стих, Василена!!!
Поздрави!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-10-06T17:12:39+03:00

Ще се случи,отново,скоро .
И на мен ми липсва,много .

Поздрав за стиха и усмивка в деня.
Laska (Ласка Александрова)

2006-10-06T16:15:17+03:00

Хубав стих! Поздравления!!!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-10-06T08:23:00+03:00

Поздравления!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-10-06T08:09:10+03:00

За хубав стих няма възраст!
Браво Василена!!!
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2006-10-06T06:01:09+03:00

Браво!Ханк
kity (Людмила Нилсън)

2006-10-05T22:46:52+03:00

Чудесен е стихът ти!!!
Regina_Hierro (Василена)

2006-10-05T22:42:28+03:00

Благодаря ви за положителните оценки! Дълго се колебах, преди да пусна това стихотворение - все пак е много старо и съм била малка, когато съм го писала. Радват ме хубавите ви коментари!