Те... живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, мир да родят.
Тези странни чудаци гостуват ни,
да покажат - в летеж е духът.
Порят въздуха, реят се в облаци,
а в краката им свит е светът.
Щом поискат да стигнат звездите,
левитират, презрели гнева.
Безтегловни, докосват мечтите си,
и рисуват, рисуват слънца.
Надживели страха си, летящите
устремено нагоре хвърчат.
И да падат, с лъчите струящи
сплитат люлки, за да ни спасят.
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »