Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам,
гоня пеперуди и светулки –
в този свят, не мога да се впиша,
сторил би ме ледена висулка.
В нощите сънувам сенокоси
и наливам в стомните жарава.
денем по тревите тичам боса,
в стъпките ми, бисери остават. ...