О, ти забравен
и запратен в дъното на Вселената,
разпилян на хиляди късчета дух
и майка на демони!
Ти си жива!
И нищо, че всички си спомнят за твоя Адам
и веднага го спрягат единствено с Ева!
Ти си тука, безплътна и огнена,
черна сянка на бившето женско начало,
сега непотребна,
мутирала,
спряла да дава кърма 
на живота.
Черна лунна жена!
Ти сега си във мене,
и във всички жени,
изгубили се
в посоките

и във времето.