Една част забавно впечатление първо,
една част усмивка, направена по модел,
после как очите изкуствено ще извърта
и разговорът в друга посока поел...
Една част чар и намигания вътре в душата,
една част скрити желания и сложни игри,
добави още грим, злато и блясък на устата,
и енергия за огъня, който ще дава искри...
Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора
вместо сега - само като линкове...
Една част от всичко нам вече познато,
но друга част от мистерии и тайни
и, оказва се, че не е човекът от злато,
а от събрани тук качества случайни...
Една част лъжи, част - доста голяма,
една част от причини да не продължиш
и, ако тази последната част я няма,
тогава добавяме част "да откачиш..."
Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора,
вместо сега - само като линкове...
Тя е моят ангел,
тя е моят дявол,
но защо да дам под кожата
да влиза, както си реши,
а тя не иска по ръба на ножа
да се движи, а да греши,
наляво ли, надясно ли,
разнообразни игри!
А докогато ú омръзна,
тя ще спре ли да бъде мръсна?
За една нощ ще е първа,
докато някой друг ще я тръшка,
малко ще се прави на сладка,
малко ще се прави на мъжка,
а с мен какво ли ще стане,
да забравя ли как силничко пъшка,
под напора на измисленото от нас,
когато една такава жена я опъват,
дали винаги ползва истинска страст?
Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора,
вместо сега - само като линкове...
© Христо Андонов Все права защищены