4 сент. 2007 г., 22:14

Липса 

  Поэзия
575 0 3

Като куче, захвърлено в мрака,

изскимтя във душата ми болката.

Тъмно тръгваща, тъмно чакаща -

все по тъмно ме срещаха спомените.

Посреднощно изскърца вратата

на безлунната нощ опустяла

и нахлу в мене пак самотата.

Безутешно кървеше  раздялата.

В тишината безветрена впита е

черноликата липса. Без тебе

се помръкна денят. А сълзите ми

от катранена болка чернеят.

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??