Липса

Тишината тежко се промъква,

мрак притиска моите очи

и в съня ми пак така се вмъква

твоят образ, сгряван от лъчи.

Безпощадно нежен, палав и тревожен,

безнадеждно влюбен, заслепен почти,

уж изгубил вяра, а по своему набожен

в спомени живеещ, а потънал във мечти.

Уж до мен си, а така ми липсваш,

че от болка искам да крещя,

уж в живота ми все повече се вписваш,

а страхът отново в мене пропищя.

И скова ме зловещият му писък,

помрачил на любовта звездата

и грехът ми пак изглежда низък,

и обгръща ме всесилна самотата.