5 июн. 2006 г., 21:01

Липса 

  Поэзия
737 0 2

Дори за миг направи ме щастлива,

а след това реши да продължиш без мен...

Сега вървя, а улиците сиви,

все по-пусти ми се струват всеки ден...

 

Замислям се, че ти си тръгна,

а аз и опит не направих да те спра...

Сега до късни нощи будна,

проклинам всичко, крив ми е светa...

 

Защо не бях по смела както съм сега,

да кажа всичко, което в себе си таях?...

С думи мили да те задържа...

Защо страхувах се и замълчах?...

 

Сега дано си по-щастлив.

Аз дълго време стиховете си на теб ще посвещавам...

И може би в живота ти красив,

като безценен спомен ще остана...

 

Така в сърцето ми за теб оставих място,

надежда да се върнеш някой ден...

© Петя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??