ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
3 янв. 2014 г., 19:50

Липса 

  Поэзия » Любовная
530 0 3

Косите ù са тъмен необят.
Усмивката ù мъжки лед разтапя.
Целуне ли ме - ставам вечно млад.
Сънувам как понякога ме хапе...

Крилете ми разперва с поглед тих.
Ръцете ù на фея са вълшебни.
Ревнува ме от всеки топъл стих.
Завива ме с прегръдки, щом си легне.

Сърцето ù е рана от любов
и го лекува с майчината карма.
Обричала се е на "до живот" -
играла е в комедии и драми...

Тя не е идеалната жена
и ако някой ден от мен ù писне,
навярно няма да я обвиня -
аз знам, че във мечтите ù съм липсвал...

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??