Anita765 (Ани Монева)
296 11769
8 февр. 2015 г., 11:18  

Липса 

  Поэзия
776 1 8

Броя часовете, когато те няма,
минутите капят студено във мен.
Нощта ме поглъща и разпилява.
Не съмва и липсва намек за ден.

Измислям те, в звук те преплитам,
слушам го - съвсем ми се мълчи,
Не искам, но тъгата в мене скита,
игличка е, боде и ме боли, боли.

Тишината се нарича само липса,
незнайно как обичах я до вчера.
Днес слушам само как изписква.
Не зная в нея как да те намеря.

Този свят, във който  теб те има,
се скрива бавно, бавно, като залез.
Един печат с клеймо – незримо,
и езикът на нощта е тъй изгарящ.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • натворила си невероятни стихове, Ани...
    поздравления, много ме радваш..
  • Спрях при теб и не ми се тръгва!
  • Благодаря ви, че се спряхте при мен!
  • Горещо послание на сърцето!
  • "Тишината се нарича само липса,
    незнайно как обичах я до вчера."

    Липсата... Не знам дали е само тишина...
    Или е наказание за нещо
    неказано, несвършено...Война
    с табутата,със времето... Със себе си...

    Благодаря Ани за това, че ме размисли.Обичат те думите. Поздрави!
  • харесвам скитащата тъга в твоята изповед!
  • Хубав стих!
  • "А този свят, във който теб те има,
    се скрива бавно, бавно, като залез.
    Един печат с клеймото – незримо,
    и езикът на нощта е тъй изгарящ."
    Изгаряща липса...
    Поздравления за поредното хубаво стихотворение, Ани!
Предложения
: ??:??