18 авг. 2009 г., 23:38

Липсите не носят свобода 

  Поэзия
981 0 19
„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев
А аз не съм свободна,
навярно никога не съм била.
Една тъга в очите ми, като пробойна,
завързва ме на възел и ми пречи да летя.
Дори след оня час, към два,
не виждам път и пак не тръгвам,
прекосявам се хей тъй, съвсем сама, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??