Липсва ми...

12 июн. 2005 г., 23:19

Поэзия

1376 0 0

(не) Липсва ми...

Липсва ми...
Липсва ми начина по който настръхвам...
Липсва ми земята по която стъпвам...
Липсва ми това, че не липсвам...
Липсва ми това, че вървя сред тълпата,
не мога да крещя, да викам, да се радвам,
само както мога аз и никoй друг....
Липсва ми цялостта на моя недоизграден свят...
Липсва ми непредвидимостта на хората...
Липсва ми хубавото от най-лошите събития...
Липсва ми всичко, което е щастие реално,
неизмислено основаващо се на бляна и мечтата
за по-добро съществуване, без основание...
Липсва ми болката, доброто чувство...
Липсва ми пристрастието, немашиналното усещане...

Не ми липсва всичко що е суета...
Не ми липсва камъкът във гърлото с който
по навик се живее и умира...
Не ми липсва безразличието и неимоверните
напъни за възлагане на надежда в утрешния ден...
Не ми липсва ежедневието както на всички вас...

Не ми липсваш и ти, любов моя,
може би защото най-много от всичко
ми липсваш...

Липсва ми...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения