Липсваш ми, а трябва ли да съм без теб,
съдба ли бе или просто лош късмет -
да те загубя, да избягаш надалеч,
да знам, че няма да те видя веч...
Липсваш ми, не знам защо, а и не бива,
не трябваше със теб да се размина.
Че изчезна от мен, от нас избяга -
не може, а и не трябва, точно мен да ме засяга.
Липсваш ми, а не искам, не желая,
не ща за таз мъка и болка даже да узная,
не мога, а и няма как, не искам, не желая
за теб, за дните, нощите до теб да страдам -
не, не искам в низ от болка да пропадам...
© Александра Чикова Все права защищены