Къде си? Търся те, боли ме, няма те.
Обръщам се, стаята е празна, помня те.
Заспивам, а пред очите си ми,
сънувам, а в съня си ми.
Леглото ми, леглото ми на тебе още ухае,
кожата ми, кожата ми още за тебе жадува.
Къде си сега? Мислиш ли за мене?
Къде си сега, спомняш ли си лицето ми?

Заставам на прозореца сама. Вали, а теб те няма.
Чакам те, но ти не идваш - какво да търсиш в една пустиня?
Викам, викам силно, викам теб,
чакам, чакам вечно, чакам теб.
Гледам снимката ти на прозореца - красив и весел -
това си ти, това са очите, в които виждам себе си.
Обръщам се, в твоите неща пак блъскам се,
обръщам се, а теб те няма.

Сега има друг, но, кажи ми, как да го обикна?
Какво мога да му дам? Сърцето ми е още твое.
Как да плача за него - 
салзите си за теб отдавна изплаках!
Как да го погледна в очите,
след като виждам тебе там? Кажи ми какво мога да му дам?

Боли ме като знам, че си там, в вас, на нашето легло.
Спиш сам и ме сънуваш, мислиш как те предадох.
Боли, защтото вече сам на него спиш, а мен ме няма.
Не мога да дойда, защтото нямам очи да те погледна;
не мога да те докосна, защото ще те заболи от ръцете ми;
не мога да те целуна, защото - като въглени - устните ми ще те изгорят.
Искам дните да върна, да мога пак да те прегърна.
Искам пак до тебе да заспя! Прости ми, за да мога сама да си простя!