11 дек. 2007 г., 14:19

Липсваш ми 

  Поэзия
4.9 / 9
1470 1 9
Липсваш ми - не знаеш колко.
Липсваш ми - дори до болка.
Липсваш ми - във време на мълчание.
Липсваш ми - убийствено страдание.
И ето, там в скалата ще се скрия,
скала, отронваща сълзи от камък,
ще искам с падналите камъни да скрия,
сърце на пепел станало от страстен пламък.
Това сърце, което чакаше покорно,
сърце, което скитало се безпризорно
и аз със него губех се в живота,
дори когато водеше ме надълбоко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Все права защищены

Предложения
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »