...Няма те и толкова ми липсваш...
В душата ми е мрачно и боли...
Жадувам да те видя толкоз силно,
че от очите ми започва да вали!
Признавам, че без тебе аз не мога!
Надежда ти си! Даваш ми криле!
Във нощите с луната еднорога,
и с теб се чувствах винаги добре!
Прегръщаше ме и шептеше нежно,
в ухото тъй желаните слова...
Косите рошеше с ръка небрежно,
усещах пак в гърдите топлина! ...