ЛИПСВАШ МИ

Липсваш ми! Липсваш ми тъй силно, парещо, болезнено,

а болката по теб усуква се като змия около сърцето ми безжизнено.

И пак по тебе страдам буден във нощта,

и пак за топлината аз мечтая на твоята ръка.

Тъй тихо стичат се сълзите в мрак, от моите очи,

и само аз самотен знам как мъката по теб боли.

Боли, изгаря ме и тихо пак за теб ридая,

и кога ли ще те видя, аз само мога да гадая.

И ето, че нощта минава, останал сам, без блясъка на твоите очи,

а слънчевият лъч със лекота ще изсуши и последните тъй парещи сълзи.

И дори с усмивка за пред хората на моето лице,

отвътре, знай, за тебе ден и нощ горчиво плаче моето сърце.