28 сент. 2014 г., 21:27
Пак неспирна бродя в пустата тъма
на душата си млада, неспокойна
и се моля само сън да е това,
да се събудя и отново да те зърна.
Сън ли ще да е, не знам,
но за тебе плача и жалея
и дори в мислите без срам
те викам и за теб копнея.
Кой посмя да раздели
таз любов голяма и реална?
А голяма въобще беше ли,
щом до мен сега те няма.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация