Толкова много ми липсваш...
Вечер, когато заспивам сама.
Сутрин, събуждам се отново сама.
Толкова много ми липсваш!
Моите тъжни очи
търсят теб в нощта!
Моето разбито сърце
за теб пита сега!
Толкова много ми липсваш!
Любов, защо така се подигра?
Нали трябваше да си чиста и вярна,
но си просто лъжа!
Защо толкова много ми липсваш?
Ти беше мечта...
А сега си тъга.
Угаснал огън в душата ми!
17.10.2016 г.
С.Г.
© Силвия Герджикова Все права защищены