9 февр. 2006 г., 13:36

ЛИПСВАШ МИ 

  Поэзия
1596 0 7

                     Липсваш ми


Липсваш ми! Липсваш ми в минутите, осеяни от тишина,
когато само старият часовник на стената монотонно си тиктака,
когато ме пленява неусетно, безвъзвратно самота,
когато в стаята ми непоканен влиза мракът...

Липсваш ми... в онези мигове, изпратени от Ада,
когато лава огнена гори нозете ми до кръв,
когато шепна и крещя от болка за пощада,
но нечута продължавам пак по огнения път.

Липсваш ми... в моментите, когато се усмихвам,
когато радостта огряла ме е като лъч надежда,
тогава ми се иска в прегръдките ти да затихвам,
главата ми на рамото ти мъжко да се свежда!


18.01.2006г.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??