23 февр. 2007 г., 10:32

Липсваш ми 

  Поэзия
1299 0 5
Липсваш ми


Липсваш ми.
Трудно ми е да си го призная
и вече свикнах с моята самота.
Не чакам всеки ден да се обадиш
някъде от 6 до 8 вечерта.

Липсваш ми – когато си помисля само.
Липсваш ми – дори когато съм навън сама.
Липсваш ми – твоето рамо, гласа, усмивката, смеха.

Липсваш ми!

Жадувам те!

Зова те!

Но всичко изгубва се в нощта.
Сълзите ми попиват го отчасти
и остава зееща голяма празнота.

© Красимира Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??