В компания съм но съм сам отново
надигам чаша без да ми се пие.
Настроението лошо, вече е готово
денят ми пуст в носа ми да натрие.
Към часовника си пак поглеждам,
но часа отново не разбирам.
На ум отминали събития подреждам,
но като че ли мъртъв пациент реанимирам.
Повдигам вежда, казвам дума,
стомаха ми на две се свива.
Не ям картофки а дъвча чума,
поглъщам я защото ми отива. ...