Защо ли те открих,преди в домът си да се върна?
Кога ли ще те видя пак,кога със трепет аз ще те прегърна?
Дълго време до мене няма да те има
без теб, за мен настъпва люта зима.
Кой сега душата ми ще сгрее?
Кой на моите закачки ще се смее?
За мене няма друг,сега когато те открих,
за теб ще бъде всеки следващ стих.
Ще помня времето,което с теб прекарахме,
колко нощи до късно ний оставахме
и колко страст от сърцата ни напира,
и как ме караш да се чувствам щастлива.
Докато те няма споменът за тебе ще ме топли
вятърът до тебе ще довява мойте тъжни вопли
и щом видиш вечер на небето звезди
си представи,че това са моите очи.
Птиците от мене ще ти носят новини,
ще ти пеят да не ме забравяш ти
и когато вечер луната се яви
си спомняй за прекараните с мене дни.
Липсваш ми,но знам,че скоро ще те видя
завинаги ще свърши тая люта зима,
защото няма вече с теб да се разделяме
и любовта до край ще можем да споделяме.